Много тежко усложнение при диабетици, носещо риск за живота на пациентите. Това е диабетното стапало. Този вторичен проблем е свързан със здравето на краката, но носи опасност от тежки последствия. Познавано като един от най-големите проблеми на диабета, диабетното стъпало изисква профилактика и лечение.
Проблемът е сериозно, а понякога и фатално усложнение на диабет тип 1 и на диабет тип 2. По същество диабетното стъпало представлява тежко увреждане на краката, което може да доведе до гангрена и ампутация.
Диабетното стъпало се изразява в изменения в самото стъпало и в мускулния баланс, както и най-вече в появата на тежки разранявания, които често водят до изключително тежки инфекции. При невъзможност за справяне с възпалението се стига до ампутация на тъкани, пръст/пръсти или част от крака. Инфекцията, както и самата операция са рискови и затова понякога диабетното стъпало завършва фатално.
Застрашени от диабетно стъпало са всички пациенти-диабетици с лош контрол над кръвната захар и с твърде продължително поддържане на високи нива на глюкозата. Затова в профилактиката и контрола над диабета изключително много се набляга на избора на ефективно лечение, хранене и грижа за краката.
Поддържането на висока кръвна захар твърде дълго води до увреждане на периферната нервна система и на периферните артерии – съответно се стига до периферни невропатии и периферна артериална болест. Чувствителността на долните крайници и особено на стъпалата намалява поради увредата в нервите и заради нарушеното кръвоснабдяване. Заради това някои наранявания или рани по стъпалата остават дълго време незабелязани. Тук диабетното стъпало вече може да е факт. За жалост и най-малките първоначално язвички може да създадат огромни проблеми, когато дълго време не са третирани. На този късен етап лекуването на диабетното стъпало вече е много по-трудно и е с по-голям риск, защото инфекциите са сериозни и може да са навлезли в дълбочина. При липса на положителни резултати в терапията част от тъканта некротира – умира, и повече не може да бъде възстановена.
Рискове от поява на диабетно стъпало са свързани с някои по-специфични дейности, като носенето на неудобни обувки, ходенето боси по земята – вътре и вън, а също и неспазването на добра хигиена на краката.
Терапията на диабетно стъпало е трудна и често не дава достатъчно добри резултати. От жизнено значение е да се започне възможно най-скоро грижа за раната и борба с възпалителния процес. Назначават се подходящи локални средства за третиране на диабетното стъпало, които ограничават инфекцията и стимулират епителното възстановяване на язвите с цел зарастване на тъканта. Може да се предпише и перорален (през устата) прием на антибиотик, ако изследванията покажат, че това е необходимо. Целта е да се противодейства на патологичните бактерии. Неприятното в случая, е че повечето от тях са резистентни (не се повлияват) на перорални антибиотици и затова не винаги се назначават антибиотични препарати при диабетно стъпало.
Задължителна цел при лечението на диабетно стъпало е постигане на добър контрол над самия диабет и понижаване на кръвната захар. Влизането й в норма подпомага възстановяването на тъканите при диабетно стъпало и зарастването на раните – процес, който е силно затруднен при диабетици. Постигането на по-ниска кръвна захар може да се постигне чрез преразглеждане и обновяване на терапията спрямо основното заболяване – диабет тип 1 или тип 2. Други съпътстващи дейности от лечението на диабетното стъпало са подобряване на кръвооросяването на долните крайници, спазване на строга хигиена.
Хирургичните намеси са част от лечението на диабетно стъпало. На по-леките етапи чрез тях се изрязват и премахват малки мъртви участъци и увредени тъкани, за да се достигне до здрави клетки, от които да започне процеса на регенерация и зарастване. В по-тежки случаи на диабетно стъпало хирургичните интервенции са по-тежки, но жизнено необходими.
Добре е да се прави профилактика още преди разгръщането на проблема. Диабетиците трябва да следят за симптоми, предхождащи диабетното стъпало. Такива са загуба на чувствителност към студено и топло, изтръпвания на пръстите, усещане за боцкане или парене, промяна в цвета, отоци, поява на мазоли, напуквания, удебелявания на кожата. Изисква се и редовна грижа за краката – строга хигиена, чест оглед на стъпалата, измиване с топла вода, овлажняване и третиране с подходящи кремове. Задължително е носенето на удобни обувки. При диабетно стъпало дори се препоръчват специални ортопедични обувки и стелки, които да предпазват краката от разранявания и да създават комфорт. Съществуват и чорапи с противовъзпалително действие, които могат да се носят и за профилактика, и в процеса на лечение.
Като част от профилактиката на диабетно стъпало се разглежда поддържането на ниска кръвна захар, подобряване храненето на тъканите в долните крайници и кръвооросяването. При профилактиката и лечението на диабетно стъпало хранителният режим и балансът на вещества в тялото са изключително важни. Изследванията показват например, че увеличеният прим на цинк може да бъде съпътстващо лечение и успешна профилактика на диабетното стъпало.
Доказана е връзката между диабетното стъпало и цинка в процеса на боледуване, но и при профилактиката. Това е минералът, който има най-голямо значение в случая. Почти всички негови действия са полезни за различните етапи на болестта.
Каква трябва да знаем за диабетното стъпало и цинка?
Известно е, че цинкът предпазва диабетиците от неврологични усложнения, тъй като подобрява работата на периферната нервна система и кръвооросяването. Това е особено ценно за диабетното стъпало, тъй като може да предотврати загубата на чувствителност и увредата в нервите, а съответно и разраняването на краката. Той също е силно противовъзпалително, което е друга много ценна характеристика при профилактиката и лечението на диабетното стъпало.
Още на първично ниво повишеният прием на цинк може да предпази от появата на диабетно стъпало. Причината – минералът подпомага панкреаса в синтеза на инсулин и повишава чувствителността на клетките към инсулина (хормона, отговорен за снабдяване на клетките с енергия). Така контролира глюкозата и предпазва от продължително поддържане на високи нива.
Друга изключително важна способност – цинкът отговаря за клетъчното делене и регенерация, стимулира образуването на колаген и ускорява процесът на зарастване на рани. Това е една от най-важните функции на минерала при лечението на диабетно стъпало.
Макар че цинкът се съдържа в редица животински продукти (червено месо, морски продукти, риба, яйца, мляко) и се усвоява малко по-трудно от някои растителни (пшенични продукти, семки, ядки, фасул, грах, какао), набавянето му с храната при диабетици е много по-трудно. Това е свързано с диетите, които те трябва да спазват, и ограничения прием на калории. Затова при профилактиката и лечението на диабетно стъпало се препоръчва прием на хранителни добавки с цинк. Целта е по-бързо да се повиши нивото на ценния минерал и да се избегнат усложненията, свързани с диабетното стъпало.
Минералът има и друго приложение. При лечението на диабетно стъпало се прилагат и локално действащи средства с цинк. Това са мехлеми, съдържащи микроелемента, които се нанасят на проблемните участъци от стъпалото. Приложението им е много силно лечебно средство. Така е, защото в случая локалното въздействие дава добри резултати за тъканите, до които трудно достигат хранителни вещества, включително цинк, в резултат на слабото кръвооросяване при диабетно стъпало.
Най-удачно е комбинирането на добавки с цинк при диабетно стъпало и цинк под формата на локално средство за третиране на рани. И двете задължително трябва да бъдат назначени от специалиста, поел лечението на диабетното стъпало при пациент с диабет.