Всичко за цинкаИнсулинова резистентност

bt_bb_section_bottom_section_coverage_image

https://zinkorot.bg/wp-content/uploads/2021/10/Insulinova-rezistentnost1.jpg

https://zinkorot.bg/wp-content/uploads/2020/04/blue_triangle_02-1.png

https://zinkorot.bg/wp-content/uploads/2020/04/small_blue_triangle-1.png

Все по-сериозен здравен проблем, засягащ все по-голям брой хора. Затова се заговори през последните години във връзка с инсулиновата резистентност. Какво точно е това състояние и как да му повлияем?

Какво е инсулинова резистентност?

При нея клетките в човешкия организъм не реагират адекватно на хормона инсулин, като не го разпознават. Казано по-друг начин, те развиват по-слаба чувствителност към инсулина. Клетките не успяват да получат пренасяната с инсулина глюкоза – храната за клетките, която им осигурява енергия. Самата глюкоза е монозахарид, който се получава след разграждане на постъпващите при храненето въглехидрати. Невъзможността на клетките да усвоят глюкозата (наричана също кръвна захар) води до недостиг на енергия за тях или казано по друг начин – клетките гладуват. Паралелно с това нивата на кръвна захар в организма се повишават, което създава риск от увреждане на органи и системи в тялото.

Хормонът инсулин се произвежда от бета-клетките на задстомашната жлеза, известна също с названието панкреас. Ролята на хормона е именно да пренася глюкозата до клетките, за да ги храни. Обикновено клетките разпознават инсулина, благодарение на специални рецептори. При инсулинова резистентност обаче тези рецептори не отчитат приближаващия хормон и глюкозното хранене не се случва. Панкреасът реагира с повишена секреция на инсулин (хиперинсулинемия) в опитите си да набави енергия за организма. Тази свръх работа на задстомашната жлеза изтощава органа и в по-късни етапи той спира да работи ползотворно. Тогава регулацията на нивата на кръвната захар и клетъчното хранене стават изключително трудни и се стига до появата на диабет тип 2.

Инсулиновата резистентност се свързва с метаболитния синдром – преддиабетно състояние, което се характеризира със затлъстяване, високи нива на триглицеридите и холестерола, както и с повишено кръвно налягане. Освен тези прояви, инсулиновата резистентност се свързва с два много важни сигнала от страна на тялото – появата на черна и удебелена кожа по лактите на ръцете и по гънките на тялото, както и образуването на акрохордони – наподобяващи папиломи образувания по кожата, също формиращи се в гънките или там, където има триене на кожа в кожа.

Причини за инсулиновата резистентност

Точните причини за развитието на инсулиновата резистентност не са съвсем ясни. Въпреки това е установено, че този синдром има връзка със затлъствянатено и най-вече с коремните мазнини. Също се смята, че е резултат от повишената консумация на въглехидратни храни – особено съдържащи лесно усвоими въглехидрати, получени от бялата захар и бялото брашно. Тук се отчита и вредата от преработените и консервирани храни. Едновременно с това роля за появата на инсулинова резистентност има и начинът на живот – прекалено обездвижване и повишени нива на стрес.

Какъв е точният механизъм на разгръщане на инсулиновата резистентност и за понижената чувствителност към инсулин? Защо клетките спират да разпознават инсулина и той не успява да изпълни предназначението си? Макар че все още има неизяснени процеси, смята се, че това се случва по три начина:

Дефект в инсулиновата молекула
Намаляване на броя и качеството на инсулиновите рецептори върху клетъчната повърхност
Нарушение на вътреклетъчните механизми на възприема не на инсулина

Последната потенциална причина за инсулиновата резистентност се дискутира за най-основателна. Тук следва да се спомене, че с възрастта инсулиновата чувствителност намалява. Това се смята за нормален процес, който не може да е достатъчен за развитието на инсулинова резистентност.

Състоянието е много по-сложно на практика, тъй като инсулинът има значение и за много други процеси. Например той активира усвояването на глюкозата от мускулните, мастните и чернодробните клетки, образуването на глюкозно депо в черния дроб (депо за съхранение на глюкоза), синтеза на ДНК, йонния транспорт. От друга страна, той потиска разпада на мастната тъкан. Затова при свръхпроизводството на инсулин, което започва да се случва по време на инсулинова резистентност, отслабването на тегло е толкова трудно, почти невъзможно.

Цинк и инсулинова резистентност

Колкото по-рано се вземат мерки срещу инсулиновата резистентност, толкова по-малък е рискът от диабет, сърдечно-съдови болести и други усложнения. За да се случи това, освен промяна в храненето и двигателен режим, трябва да се обърне внимание на баланса на веществата в тялото. Микроелементът цинк и инсулиновата резистнетност са силно свързани, именно защото металът е отговорник в регулиране на метаболитните процеси. При цинков дефицит те са нарушени и обратното – при коригиране на нивата на цинк метаболизмът се нормализира. Микроелементът е основно средство за лечение на инсулиновата резистентност, защото влияе именно на синтеза на инсулин и отговаря за правилната доставка на глюкозата до клетките. И още – минералът повишава инсулиновата чувствителност на клетките. Проучванията доказват, че приложението му при инсулинова резистентност може да предотврати диабет тип 2.

Освен това цинкът нормализира хормоналния баланс, като повлиява положително нивата на половите и щитовидните хормони. Ако тези хормони са извън норма, също се създава предпоставка за инсулинова резистентност. Цинкът повлиява инсулиновата резистентност и чрез нормализиране нивата на триглицеридите – едно от съпътстващите състоянието нарушение.

Налице е още една свързаност между цинка и инсулиновата резистентност, която се отнася до профилактиката и предпазването от увреждания поради високата кръвна захар на органите и системите в тялото. Тъй като е налице повишено окислително увреждане на клетъчните мембрани, антиоксидантното действие на цинка стопира това вредно влияние. Способността му да неутрализира свободните радикали е безценна в борбата с оксидативния стрес, завишен при инсулинова резистентност и при диабет тип 2.

При продължително поддържане на висока кръвна захар при инсулинова резистентност цинкът може да предотврати усложненията от състоянието – периферната невропатия и ретинопатията се повлияват от предпазването на нервните клетки и подобряване предаването на нервния импулс. По-честите възпаления се повлияват от противовъзпалителното и противогъбично действие на минерала, както и от способността му да нормализира имунната система.

Корекция в хранителния режим при инсулинова резистнетност

Храненето изисква основна промяна за справяне с инсулиновата резистентност и за повишаване на инсулиновата чувствителност. Ограничаване на бързите въглехидрати и количеството на консумираните калории е само част от промяната в хранителния режим. Нужно е в порциона на хора с инсулинова резистентност да влизат повече храни, съдържащи витамини от групата В, витамин С и цинк. Минералът се открива най-вече в морските продукти и стридите, както и в червеното месо, рибата, яйцата и млякото. С морските дарове обаче трябва да се внимава, тъй като прекалената им употреба повишава холестерола, който и без това е завишен при инсулинова резистентност. Растителните източници на цинк са бобови продукти, семена, ядки, какао на прах. Те съдържат по-малко от метала и усвояването му е по-трудно, защото е възпрепятствано от фибрите и фитатите в техния състав.

При инсулинова резистентност и ниска чувствителност към инсулин може да се внесе или увеличи ползването на подправката канела, която има способността да нормализира кръвната захар и за подобрява инсулиновата чувствителност на клетките.