Всичко за цинкаМетаболитен синдром

bt_bb_section_bottom_section_coverage_image

https://zinkorot.bg/wp-content/uploads/2021/10/Metaboliten-sindrom.jpg

https://zinkorot.bg/wp-content/uploads/2020/04/blue_triangle_02-1.png

https://zinkorot.bg/wp-content/uploads/2020/04/small_blue_triangle-1.png

Все повече метаболитният синдром е повод за дебат и това не е случайно. Това патологично състояние стои в основата на редица проблеми и се изявява със симптоми, рискови за живота. То е и в основата на затлъстяването, наднорменото тегло и редица ендокринологични и сърдечно-съдови проблеми.

Какво е метаболитен синдром?

Тук говорим за състояние на метаболитни нарушения, свързани с обмяната на няколко вещества и с редица други фактори, създаващи риск от отключване на сърдечно-съдови заболявания, съдови инциденти и диабет тип 2. Синдромът е обвиняван, че стои в основата на появата на захарната болест, хипертония (високо кръвно налягане), сърдечно-съдови инциденти като инфаркти и инсулти. Един от основните проблеми на метаболитния синдром е, че той трудно се открива, тъй като няма ясноразграничими симптоми, които да сигнализират за него. От тук идва и повишеният риск – метаболитният синдром води до увреждания неусетно, поради което го наричат и „тихият убиец“.

Една от най-характерните за метаболитния синдром прояви са различните по тежест форми на затлъстяване. В случая става дума само за абдоминалното затлъстяване (наричано също и висцерално), което се проявява с характерни наслагвания на мазнини в областта на корема. Смята се, че то е провокиращ фактор за развитието на метаболитен синдром и отлагане на мазнини около вътрешните органи. Наричано е още тип „ябълка“. Крушовидното затлъстяване, характерно за жените, не носи опасност от развитието на метаболитен синдром.

Съществува дебат дали мазнините в областта на корема предизвикват метаболитен синдром или напротив – синдромът е резултат от затлъстяването. Механизмът не е точно изяснен, както не са съвсем ясни и конкретните причини за метаболитния синдром. Смята се, че той е резултат от комплексни фактори, като начин на живот, обездвижване, прием на твърде много калории от захари, повишени нива на стрес, грешки в диетата.

https://zinkorot.bg/wp-content/uploads/2021/10/Metaboliten-sindrom2.jpg

Как се проявява метаболитният синдром?

За наличието на метаболитен синдром се говори, когато има повече от един фактори. Така е, тъй като при някои хора с голяма обиколка на талията не се наблюдават метаболитни нарушения, свързани със синдрома. Ето част от кои проявления на метаболитния синдром трябва да са налице, за да говорим за наличието му:

Абдоминално затлъстяване. Все повече се смята, че не могат да бъдат фиксирани едни и същи стойности на обиколката на талията, тъй като различните етноси, култури и индивиди имат различни особености в структурата на тялото.
Резистентност към инсулин. Макар че съществуват спорове дали този фактор трябва да бъде задължителен, факт е, че той е с водеща проява при хората с метаболитен синдром.
Висока кръвна захар на гладно или вече налична диагноза диабет тип 2.
Изследване, показващо високи триглицериди.
Нисък „добър“ холестерол.
Повишено кръвно налягане над 85-130 или 90-140. Или вече съществуваща хипертония.
Повишена склонност към възпаления.

Метаболитният синдром се проявява много повече при възрастни хора над 60-годишна възраст. В последните години обаче е налице тенденцията за спад във възрастовата граница. Най-тревожното е, че метаболитният синдром и затлъстяването тип ябълка вече са много често регистрирани и при подрастващите.

Противодействие срещу метаболитния синдром

Лечението на метаболитния синдром е трудно, тъй като проявите му са разнопосочни, а първопричината не е особено ясна. Терапията е в няколко основни посоки:

Редукция на теглото. Това е една от основните цели. Доказано е, че при намаляването на абдоминалните мазнини се постигат снижавания на завишените стойности и по другите показатели. За целта се изготвя индивидуален хранителен и двигателен режим. Стремежът е към дневен прием на понижено количество калории, редуциране употребата на сол, повишен разход на енергия, засилване на двигателната активност;
Контрол над кръвното налягане;
Понижаване на триглицеридите и „лошия“ холестерол.

Все повече се коментира и свързаността на метаболитния синдром с баланса на определени вещества, витамини и минерали. Един от микроелементите, който пряко се свързва с метаболитната дисфункция, придружаваща синдрома, е цинкът.

Цинк и метаболитен синдром

Много от изследванията показват, че цинкът е едно от основните средства за противодействие на метаболитния синдром и неговите проявления. Това съвсем не е изненадващо, като се има предвид, че цинкът е основен елемент, свързан с метаболитните процеси в организма. Сред всички останали микро и макроелементи минералът има най-голямо отношение към синтеза и регулацията на нивата на инсулин. Реално недостигът му сам по себе си води до инсулинова резистентност. Връщането на нивата към нормални стойности коригира в положителна посока толеранса към глюкозата и води до правилното й усвояване от организма. Кръвната захар на гладно спада и това е полезен резултат както в преддиабетно състояние, така и по време на вече поставена диагноза диабет тип 2.

Друга, много категорична връзка между цинка и метаболитния синдром се открива във влиянието на метала върху дейността на цитокините – едни от протеините, отговорни за имунната реакция на организма. Микроелементът нормализира функцията на цитокините, като по този начин ограничава възпалителните процеси в организма. Както се знае, хората с метаболитен синдром страдат от чести възпаления и имат склонност към хронични възпалителни процеси в тялото.

Също цинкът регулира липидния метаболизъм, има силна антиоксидантна функция и успешно неутрализира свободните радикали – резултат от оксидативния стрес в човешкото тяло. Противодействието на цинка срещу оксидативния стрес, който е много по-голям при хората с метаболитен синдром, е важен процес в терапевтичната схема.

Връзката между цинка и затлъстяването

Ако говорим за цинк и затлъстяване, може да се каже, че второто е пряко зависимо от дефицита на първото. Доказано е, че хората с наднормено тегло често страдат от недостиг на цинк, като дефицитът се наблюдава в плазмата и еритроцитите.

Ролята на цинка за отслабването като търсен ефект може да бъде открита и в регулаторната му функция върху хормона грелин. От този хормон зависи усещането за ситост, поради което е наричан и хормон на глада. При високи нива на грелин имаме усещането, че сме непрекъснато гладни. Цинкът вкарва в норма стойностите на хормона, което от своя страна води до по-честата поява на чувство за ситост. Така в тялото постъпва по-малко количество храна, съответно се доставят и по-малко калории. Това ограничение редуцира теглото. Ролята на цинка за отслабването е известна, поради което той влиза в състава на редица комбинирани препарати срещу наднормено тегло.