Всичко за цинкаОбоняние

Една от най-нежеланите и пагубни липси (особено в периодите с ускоряване на растежа) е цинковият дефицит. Цинкът е базисният микроелемент, с който е свързано развитието на тялото и израстването. Затова е задължително осигуряването на дневен порцион с достатъчно цинк при подрастващите. Защо е толкова важен цинкът за развитието на човешкото тяло?

Основната роля на цинка в тялото е да стимулира клетъчното делене, да подпомага образуването на протеини и да участва активно в синтеза на множество ензими, свързани с процеса на растеж. При израстването на човешкото тяло цинкът при подрастващите е важен в образуването и минерализацията костната тъкан. Също така той има отговорна роля при генната експресия – разчитане на кодираната в ДНК-то ни информация и препредаването й чрез РНК и протеини. В процеса на развитие на човешкото тяло микроелементът отговаря за правилното развитие на половата система и при мъжете, и при жените. Недостигът му може да доведе до ниско либидо и при двата пола, до проблеми с фертилността (способността за зачеване), до безплодие или стерилитет. При жените цинковият дефицит е рисков за появата на проблеми при развитието на яйчниците и регулирането на менструацията.

Цинкът при подрастващите помага не само за ускоряването на растежа на тялото, но и за по-бързото развитие на интелектуално ниво. Недостигът на цинк може да доведе до слаба концентрация и памет. При липса на достатъчно цинк за растеж и развитие на мозъка още от фазата на вътреутробното развитие има риск да пострадат всички функции на мозъка.

Обонянието ни е по-силно или по-слабо в определени моменти от живота ни и това зависи от редица фактори. Част от тях могат да доведат до загубата на обоняние. Ето най-честите от тези фактори:

• Възрастта. Известно е, че новородените имат изключително силно обоняние, докато при възрастните в процеса на остаряване се наблюдава прогресивно намаляване и понякога загуба на обоняние. Децата имат най-силно обоняние до 7-годишна възраст, след което то започва да намалява. Това е и периодът, в който най-интензивно се опознава светът и неговите миризми. Заради обонятелната ни памет на по-късен етап ние знаем как миришат нещата. В този момент са нужни повишени нива на цинк и обонянието ще се развие по-качествено.
• Пола. Смята се, че жените имат по-остро обоняние от мъжете.
• Хормоналният баланс. В определени моменти на хормонални колебания се наблюдават промени в обонятелните възприятия. Например по време на бременност, когато жените са силно чувствителни към различни миризми и безчувствени към други. В този период се реализират не само ползи на цинка за обонянието, но и за развитието на плода и успешното му износване.
• Храненето. Постъпването на важни за обонянието хранителни вещества е от съществено значение. При някои дефицити може да се стигне до пълна загуба на обонянието, която е обратима. Най-голямо значение има недостигът на цинк при загубата на мирис.
• Тютюнопушене, вдишване на токсични вещества. В тези случаи обонятелните рецептори могат да бъдат увредени и отново има риск от намаляване или загуба на обонянието.
• Употреба на определени медикаменти. Влошаване или загуба на обонянието е възможно да се случи при приема на антихистаминови препарати, антибиотици, средства за контрацепция и други. При прилагането на локални средства за лечение на ринит също може да има временна загуба на обоняние.
• Работата на нервната система. Временни или трайни обонятелни дисфункции се регистрират при някои нервни заболявания, при травми и други болестни процеси, свързани с нервната система. Например Алцхаймер, Паркинсон, мултипленна склероза, туморни образувания и др. Обратима загуба на обоняние може да има и при тежка мигрена.
• Наличието на хрема, настинка, възпаление, алергия, травми или изменения в областта на носната кухина. На повечето от нас е позната временната загуба на обоняние при тежък ринит. Хроничните и сезонни възпаления на лигавицата на носа също могат да влошат възприятието. Например при сенна хрема може да има загуба на обоняние за целия период на цъфтеж на цветята, тревите и дърветата.
• Психичното състояние. Емоционалните преживявания и някои психични заболявания са свързани с промени в усещането за мирис. Може да има пълна загуба на обоняние или другата крайност – свръх обоняние и дори обонятелни халюцинации (при шизофрения например).

Основният микроелемент, който се свързва със загубата на обоняние, е цинкът. Този микроелемент има огромно значение за способността ни да помирисваме веществата. Нива под нормата в организма може да причинят пълна загуба на обоняние. Това е особено рисково в определени периоди от живота на човек, когато потребностите му от цинк са завишени. Например при израстване и развитие на тялото, при бременност, при остаряване, при вирусни и инфекциозни заболявания и т.н. Тогава ползите на цинка за обонянието са най-осезаеми, като разликата се усеща скоро след повишаване постъпленията на минерала в организма.

Защо цинкът и обонянието са толкова тясно свързани?

Обонятелните клетки имат способността да се регенерират непрекъснато. В определени моменти от живота ни те са много на брой, а в други моменти – твърде малко като количество. Това е свързано с обострянето и намаляването на обонянието. Тук се открива една от свързаностите на цинка и обонянието – минералът стимулира клетъчното делене, възстановяването и регенерирането на тъканите, като подпомага тези процеси и при обонятелните клетки. Той също има отношение към успешното предаване на нервните сигнали от обонятелните рецептори. От това зависи бързото и правилно разпознаване на миризми. Затова ползите на цинка за обонянието при неврологични проблеми са много високи.

Връзката цинк и обоняние се основава и на теорията за взаимодействие на метала с важните за усещането на миризми G-протеини, с които се свързват обонятелните рецептори. Знае се, че елементът е основен фактор при синтеза на белтъци в организма, затова не е изненадващо, че липсата му води до загуба на обоняние.

Частичната или пълна загуба на обоняние е достатъчен сигнал, че трябва да увеличим приема на цинк в организма. Това е и една от препоръките за съпътстващо лечение при вирусни заболявания и бактериални инфекции. Ако те са съпътствани от загуба на обоняние, достатъчно е повишаване на приемания от тялото цинк и мирисът скоро ще се възвърне. Това се дължи на силното противовирусно и противовъзпалително действие на микроелемента, както и на подсилващото имунитета въздействие, което е не по-малко важна полза на цинка за обонянието.

Препоръчва се прием на цинк при загуба на мирис чрез храната и чрез хранителни добавки. Не се препоръчва локално третиране с препарати с цинк, защото може да се постигне обратен ефект и загубата на мирис да се влоши.

Най-удачното набавяне на цинк при загуба на обоняние е чрез корекция в хранителния режим. Какви промени трябва да направим? Животинските продукти са най-добрият източник на цинк при загуба на мирис. Затова се препоръчва консумация на повече месо, риба, морски продукти, яйца и мляко. Вегетарианците е добре да наблегнат на ядки, семена, какао на прах, черен шоколад, бобови и пшенични продукти. Сред растителните храни те съдържат повече цинк и обонянието ще се повлияе по-скоро. При остри инфекции и тежка загуба на обоняние обаче се налага рязко повишаване на стойностите на минерала. То ще доведе до по-бързи резултати. Вариантите за корекция на нивата на цинк при загуба на мирис са чрез хранителни добавки. За да са оптимални ползите на цинка за обонянието в такива моменти, трябва да се потърси консултация от специалист.