Есента и зимата са сезоните, през които най-много боледуваме от респираторни заболявания. Тогава се развихря и грипът. Заради тези и други фактори нашата имунна система е изложена на изпитание. Резултатът в края на зимата е отслабнал имунитет и изтощен организъм.
Как честите респираторни заболявания изтощават имунитета?
Започвайки още през есента с пик през зимата респираторните заболявания и настинките редуват в опитите си да ни повалят на легло поне за ден-два. И колкото по-често боледуваме, толкова повече имунитетът ни се изтощава. Особено ако разстоянието между двете зарази е кратко и ако не сме взели мерки за подпомагане на имунната система. Така е, защото при боледуване всички елементи на имунитета ни се впускат да се борят с поредния вирус и след като той си отиде, имунните ни ресурси са изчерпани. Имунитетът има нужда от известно време, за да се възстанови, но през есента и зимата често една зараза следва друга и ние не разполагаме с тази възможност.
През януари и февруари – обичайно най-студените зимни месеци, по традиция сме в грипна епидемия. Грипът е силно заразно и много изтощително за организма вирусно заболяване, което отнема голяма част от силите на имунитета. Освен това той е по-продължителен от обикновената настинка и от по-леките респираторните вируси. Често ни поваля за няколко дни и дава усложнения. Затова след боледуване от грип се оказваме с още по-занижен имунитет, което ни прави уязвими.
Covid-19 и влошения имунитет през есента и зимата
След появата на Covid-19 и разпространението му по цял свят имунитетът ни през есента и зимата е още по-нисък от обичайно. Сега на него му се налага да преодолява не само традиционните за периода вирусни заболявания и грипа, но и коронавирусната инфекция. Имунитетът буквално се срива, тъй като Covid-19 протича по-тежко от грип при голяма част от заразените и донася сериозни и дълготрайни последствия. В допълнение – вече ни заразява и комбинирана инфекция между грипния вирус и коронавируса, наречена от учените „флурона“. Това изисква двойно повече усилия от страна на имунитета да се справи с нея. И съответно води до много по-голяма отслабване на имунната система след преодоляването на болестта.
Повишен прием на антибиотици – понижават ли имунитета?
Още един фактор през есенните и зимните месеци – заради честото боледуване и възможните усложнения ни се налага и по-често да пием антибиотици. В много случаи те са абсолютно задължителни – особено ако имаме вторична тежка бактериална инфекция. След справянето с болестта и приема на антибиотика отново си връщаме здравето, но губим голяма част от ресурсите на имунитета. Наред с „лошите“ бактерии антибиотиците унищожават и микробиома (полезните бактерии) в червата ни, който играе голяма роля за поддържане на силния имунитет. Всъщност чревната лигавица заедно с полезните бактерии и лимфоцитите в червата (бели кръвни клетки) създават една здрава бариера срещу вируси, бактерии и гъбични заболявания. Но след приемането на антибиотик, тази бариера буквално пада.
Запазването на добър имунитет дори след прием на антибиотик през зимните месеци все пак е възможно. Нужно е да пиете пробиотици по време на антибиотичното лечение за поддържане на здрава чревна среда и укрепващи имунитета средства като цинк и витамини.
Какво още изтощава имунитета през есента и зимата?
Освен респираторните заболявания, грипът и по-честият прием на антибиотици, някои други фактори през есенните и особено зимните месеци също влияят отрицателно на имунитета:
- По-бедната на витамини храна. В края на есента и през зимата не разполагаме с изобилието от зеленолистни зеленчуци и плодове, каквото имаме през останалото време на годината. А те ни дават всички витамини и вещества, необходими на имунитета, за да функционира на високо ниво. Освен това зеленчуците в супермаркетите – домати, краставици, чушки, ягоди и т.н. съвсем не са биологично производство. Те не само че не съдържат достатъчно полезни компоненти, но и са източник на вредни химически вещества, които влияят негативно на здравето и на имунитета.
- Повишената влажност, студът, преохлаждането. Тези атмосферни условия причиняват спазми на кръвоносните съдове, пречат на доброто кръвооросяване на тъканите, действат негативно на метаболизма. Така оказват лошо влияние върху различните компоненти на имунитета.
- Залежаването и заседяването. Те винаги отслабват имунитета. Заради лошото време през есента и особено през зимата сме много по-обездвижени и прекарваме повече време у дома. Липсата на движение определено води до по-слаб имунитет.
- Рядкото излизане сред природата. Всеизвестно е, че колкото повече време прекарваме на чист въздух сред природата, толкова по-добър имунитет имаме. Но в студените дни повечето от нас почти не стигаме до природата. Резултатът е влошен имунитет.
- Вредното влияние на отоплението. Няма как да живеем комфортно в студените месеци без отопление, но то е нож с две остриета – хем ни осигурява удобство, хем изсушава и уврежда лигавицата на дихателната ни система. Лигавиците на устната кухина и носа са първата „врата“ на нашата защитна система, която инфекциите трябва да преодолеят. Затова тя става уязвима и пропусклива при продължителния досег със сухия и топъл въздух в затворените пространства.
- Дефицитът на витамин D. Липсата на слънце и невъзможността за синтезиране на този витамин по естествен път водят до по-слаб имунитет.
Групи от хора с по-нисък имунитет
През есента и зимата някои хора може да имат по-нисък имунитет от останалите. Сред тях са:
- Хората с хронични заболявания. Те целогодишно са по-уязвими, но в студените месеци боледуват още по-често.
- Спазващите тежки диети хора или придържащи се към бедни на вещества хранителни режими.
- Бременни и кърмещи жени. При тях опасността от недостиг на минерали и витамини през зимата е още по-голяма.
- Пациенти на лечение чрез химиотерапия и лъчетерапия.
- Алкохолици. Те също имат сериозни дефицити на вещества в организма, но и често водят много по-некачествен живот, приемат по-бедна храна и живеят в лоши условия.
- Децата и старите хора. Особено нисък е имунитетът на бебетата и малките деца, чиято имунна система все още е твърде крехка.
- Пациенти след операция.
- Хората, които приемат имунопотискащи препарати.
Методи за укрепване на отслабения имунитет
Не е нужно да чакате имунитетът ви да достигне пълен спад. Още след първия вирус или бактериална инфекция вземете мерки. Дори да сте пропуснали профилактиката преди есента и зимата или вече да са ви преборили няколко зарази, не е късно да си помогнете. Може да направите следното:
- Вземете възможно най-скоро допълнително цинк и витамини. Комбинацията от тях ще възстанови бързо силата на имунитета и ще го подкрепи в битката му със сезонния коктейл от вируси.
- Яжте питателна и здравословна храна. Възползвайте се от сезонните зеленчуци – зеле, червено цвекло, праз лук, моркови, различни видове ряпа – те съдържат много полезни за имунитета вещества. Наблегнете на цитрусовите плодове, които изобилстват от витамин С. Хапвайте мед, семена и ядки.
- Поддържайте умерена температура у дома. Поддържайте я в диапазона 18-20 градуса по Целзий. Овлажнявайте въздуха чрез специален уред за целта или просто поставяйте мокра кърпа или съд с вода на отоплителните тела (внимавайте да не се изгорите или да не намокрите електроуред – пазете се от удар от ток).
- Проветрявайте дома редовно и прекарвайте поне по един час на ден на открито.
- Пийте повече топъл чай, който при желание може да овкусявате с мед и лимон.
- Не прекалявайте с алкохола. Той може и да сгрява през студените дни, но вреди на имунитета и изчерпва запасите от полезни вещества в организма ви.
- Правете си контрастни бани. Редувайте топлия душ с няколкосекунден душ с хладка вода. Така ще стимулирате кръвообращението и ще подобрите оросяването на тъканите. Това е полезно за имунитета и калява тялото.
